Факултетът

В отдела по електроинженерство на открития през 1945 г. Машинотехнологически факултет към Държавната политехника през 1950 г. се създават четири специалности. В една от тях ("Конструкция на електрически машини и апарати") е включена дисциплината "Електромоторни задвижвания". Тя се преподава няколко години от проф. Иван Николов Попов, ръководител на катедра "Теория на електрическите машини" и основоположник на преподаването в тази област. През 1953 г. отделът по електроинженерство става Електотехнически факултет с първи декан - доц. Иван Гатев.

През 1953 г. в Електротехническия факултет се открива нова специалност - "Електрообзавеждане на промишлените предприятия". Специалността започва съществуването си от учебната 1953/54 година едновременно с три курса - приемат се за първи път студенти в първи курс на тази специалност, а за втори и трети курс се отделят студенти от другите специалности. Да отговаря оперативно за новата специалност е натоварен асистентът Трайко Петков Трайков, назначен на 3 януари 1953 г. До есента на 1956 г. той осигурява преподаватели, организира учебната работа и стажовете, снабдява студентите с литература, превежда за учебник по ТАР книгата на А.А.Воронов "Елементи на теорията на автоматичното регулиране".

На първия випуск от новата специалност се преподават специализиращите дисциплини: "Основи на електрозадвижванията" - от проф. Иван Попов; "Управление на електрозадвижванията" - от хон. преп. инж. Стойко М. Чавдаров; "Електроснабдяване на промишлени предприятия" - от доц. Иван Гатев; "Електрообзавеждане и автоматизация на производствени механизми" - от ас. Тр. Петков. Водят се семинарни упражнения по "Основи на електрозадвижванията" от ас. Димчо Йорданов. Първите лабораторни упражнения по "Основи на електрозадвижванията" поставя в лаборатория "Електрически машини" ас. Тр.Петков. Първият випуск на специалността се дипломира през пролетта на 1957 г. Тогава обучението включва и военна подготовка и трае 6 учебни години.

През есента на 1956 г. от аспирантура в Русия се завръща и е назначен като преподавател Николай Делчев Наплатанов. През есенния семестър той за първи път преподава "Теория на автоматичното регулиране" на дипломантите от първия випуск и на петокурсниците от втория випуск. Той поема ръководството на специалността.

Развитието

В началото на 1958 г. като асистент към специалността "Електрообзавеждане на промишлените предприятия" постъпва инж. Хинко М. Хинов от първия випуск. След него последователно са назначени като асистенти инж. Любен Ат. Гунчев (1959 г.), инж. Илия Ат. Томов и инж. Никола Е. Маджаров (1960 г.).

През 1960 г. на специалността е отпусната значителна сума за обзавеждане на лаборатории, със съдествието на тогавашния ректор проф. Саздо Иванов. Закупено е солидно оборудване и са създадени нови лаборатории по "Основи на електрозадвижванията" (ОЕЗ) и по "Автоматично управление на електрозадвижванията" (АУЕЗ). Най-значително лично участие в създаването на лабораторията по ОЕЗ има ас. Любен Гунчев, а на лабораторията по АУЕЗ - ас. Илия Томов и ас. Никола Маджаров.

През 1961 г. от катедрата "Електрически машини и апарати" се отделя катедра "Промишлена автоматика" с ръководител доц. д-р Николай Наплатанов. Специалността е преименувана на "Електрообзавеждане и автоматизация на промишлени предприятия". Още от самото начало започва нейното развитие в посока на автоматизацията. Основната причина за това е, че такава специалност в България тогава няма. Първите преподаватели добре разбират, че инженер по електрообзавеждане на промишлени предприятия може да стане чрез допълнителна квалификация всеки от завършилите другите електротехнически специалности, докато за инженер по развиващата се вече у нас автоматизация е необходима специална подготовка.

През 1960 г. в Москва се провежда първият световен конгрес по автоматично управление. Организира го току-що създадената Световна федерация по автоматично управление ИФАК. На конгреса от катедрата участвува преподaвaтел Трайко Петков. По негово представяне в ИФАК е приета и нашата страна. Резултатите от конгреса допринасят за развитието на специалността в съответствие със съвременните тенденции в областта на автоматизацията. В учебния план се включват дисциплини, свързани със задълбочено изучаване на теорията на автоматичното регулиране (ТАР). По-късно се възприема и по-общото название "Теория на автоматичното управление" (ТАУ). Изграждат се и нови лаборатории: по ТАР - от Илия Томов и Иван Стойчев, и по "Автоматизация на технологичните процеси" - от Иван Стойчев и Иван Драготинов. През 1964 г. към катедрата е създадена първата Проблемна научно - изследователска лаборатория по системи за автоматично управление (ПНИЛ по САУ) в България. Започва написването на учебници и книги на български език. Специално трябва да се отбележи поредицата "Основи на техническата кибернетика", чието предназначение е да обхване основните направления на ТАУ към този момент.

През 1963 г. специалността се разделя на две специалности - "Автоматика и телемеханика" и "Автоматизация на промишлеността" с две специализации - "Автоматизация на непрекъснатите производства" и "Автоматизация на електрозадвижванията". През 1974 г. катедрата се разделя на три катедри - "Автоматика и телемеханика" с ръководител проф. Николай Наплатанов, "Автоматизация на непрекъснатите производства" с ръководител доц. Хинко Хинов и "Автоматизация на електрозадвижванията" с ръководител проф. Диньо Минчев. Тези две специалности и специалността "Електроизмервателна техника" оформят Факултета по автоматика, отделен от Електротехническия факултет.